Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но не могъл да си представи какво се продава там.

Влязъл.

Приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал:

— Извинете, това магазинът на истината ли е?

— Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична истина, относителна, статистическа или пълната истина?

Значи тук продават истина. Никога не му било хрумвало, че това е възможно. Да отидеш някъде и да получиш истината било прекрасно.

— Пълната истина — отвърнал мъжът, без да се колебае.

„Толкова съм уморен от лъжите и фалша — помислил си той. — Не искам повече общи приказки и оправдания, лъжи и измами“.

— Пълната истина! — повторил той.

— Добре, господине, последвайте ме.

Госпожицата повела клиента към друг сектор и като му посочила един продавач с мрачно лице, му рекла:

— Господинът ще ви обслужи.

Продавачът се приближил, очаквайки мъжът да му каже какво иска.

— Искам да купя пълната истина.

— Аха. Извинете, господине, но знаете ли каква е цената й?

— Не. Каква е? — отвърнал той по навик. Но всъщност знаел, че е готов да плати всякаква цена за истината.

— Цената е — рекъл продавачът, — че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.

Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.

— Бла… благодаря… Извинете… — измърморил той.

Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.

Почувствал се малко тъжен, като разбрал, че още не е готов за абсолютната истина, че все още има нужда от някакви лъжи за утеха, от някои митове и блянове, в които да намира покой, от някои оправдания, за да не се изправи лице в лице със самия себе си…

„Може би по-късно“, помислил си.